От всичките продукти за корите замесвам тесто, което само по себе си стои мазно.
Разделям го на три по-малки топки. Аз използвах везна, но едва ли е проблем и на око да се разделят.
Всяка топка разделям на 10 по-малки топчета.
Нишестето изсипвам в съд близо до плота където ще точа. Взимам едно малко топче, овалвам го в нишестето и го разточвам с точилката до големина една педя, не повече.
В страни поръсвам с нишесте и измествам малката кора там, поръсвам я с нишесте. След това повтарям същото със всичките останали 9 топчици, докато станат един куп.
Взимам цялата купчинка и разточвам едновременно всички кори като една.
Готовата кора слагам в тавата и я поръсвам с половината орехи. Върху нея слагам следващата кора направена от 10 кори и пак поръсвам с орехи.
Като сложа третата кора предстои прословутото рязане .
Като всеки новак с голям мерак си личи, че трудно постигнах формата, нооо да покажа все пак 🙂
След като нарежа баклавата я поливам с разтопеното масло и я пека на 170 градуса за около 40 мин.
Изпечената баклавата заливам със захарния сироп и я оставям да се сиропира. Не забравяйте: ако баклавата е гореща сиропа трябва да е студен или обратното.
Вкуснооо!
Използвайте бутоните под този текст ако Ви допада това място!
Започне ли подготовката на зимнина на първо място се сещам за 100-те чушки на Нора Караваневска.
Когато бях малка случайно опитах чушките на леля Нора (вечна и памет), помолих мама да ги направи и в къщи- свършиха за отрицателно време. Реших стана ли голяма да бъдат неразделна част от моята трапеза!
Почистените чушки от семките се изпичат и обелват от люспите.
В съд се затопля мазнината и в нея се разтваря натриевият бензоат , към тях се прибавят всички съставки на марината и се разбъркват добре. В голяма тенджера редувам чушки и поливам с марината докато свършат чушките. Така оставям да престоят 3-4 часа, може и 12ч. но не повече.
Подреждат се чушките легнали в бурканите и на края се заливат с останалата марина. Чесънът се разпределя по равно между чушките, защото после е много вкусен!
Вакуумирам бурканите за 10-15 минути.
Използвайте бутоните под този текст ако Ви допада това място!
Разбивам добре яйцата и към тях прибавям млякото, разтопеното масло, оцета, малко от брашното и след това содата за хляб, за да се активира с оцета по късно по време на месене. Правя меко тесто, което оставям да почине за около 15 мин.
Разделям цялото тесто на малко по-големи от орех топки в случая 22бр.
Всяка топчица разточвам на тънка кора с помощта на точилка, като поръсвам обилно с нишестето.
След това я поръсвам с орехите. Поставям пак точилката и навивам кората на нея заедно с орехите.
Навитата кора хващам в двата края и я събирам към центъра на кората ,след което изваждам точилката. Така направена, кората нарязвам на малки парчета и това се повтаря с всички докато свършат топчетата от тесто!
Така наредена баклавата намазвам с разтопено масло отгоре и я пека около 40 мин. на 200 градуса. След това я изваждам и изчаквам да изстине.
Приготвям сиропа: Изчаквам водата да заври, добавям захарта и изчаквам да се разтопи после добавям ванилията и лимонтузуто. Изчаквам още минутка и с горещият сироп заливам баклавата .
И така, готовата баклава оставям да престои няколко часа преди да я сервирам. Казвам няколко защото колкото повече стои повече поема и се сиропира. У нас сервирането се състоя след 2 часа. Трудно се удържат тези мъже 🙂
Да ви е сладко!!!
Използвайте бутоните под този текст ако Ви допада това място!
Като всяка снаха и аз съм чувала за една рецепта “на Мама” или нещо което тя е правила и не че някой настоява, ама не е лошо поне веднъж да я пробвам. Та…от известно време нали ви занимавам всички с кулинарните си успехи (по скоро късмет в кухнята) реших, че съм достатъчно задобряла да се пробвам с една дърпана баница!
Речено - сторено. Ставам рано сутринта, идеята е узряла в мен и още докато си чакам кафето се заравям в старите рецепти за най- ефикасната. Вадя необходимите продукти и се започва замесването, което за мен е нищо - все пак толкова питки и тутманици са минали през ръцете ми ;). В средата на замесването се сещам, че имам сайт в който, абе не е задължително но е добре да има снимков материал стъпка по стъпка. Ами то добре ама ръцете ми все едно съм пате в кълчища как и телефон да хвана и тесто да меся?! Надавам вик на ранена Годзила: „Мишоооо (това е един от синовете ми), ела майче да снимаш!“. Щрак – тестото е почти готово и изгладено! Оставям го да почине за около 15 мин. (Абе да си изпия кафето 😉 )
И така, дойде момента да покажа сръчност и умения. Не крия, че с голяма увереност подхождам към тестото и не мисля, че ще срещна кооой знае каква трудност. Разделям тестото на 4-топки. (Боже, снимковият материал... пффф) Отново: „Мишооооооо ела майче!“. Детето пристига със скоростта на светлината, хваща телефона (щрак 4 топки), които ще се превърнат в четири прекрасни кори.
Започвам с първата кора. Хващам топчето и започвам като мекица да разтеглям внимателно. Как да скрия, че на четвъртото дърпане пръста ми проби тестото 🙂 - стоварих го на масата и го премесих. Втори опит - ами…на 2-ят път същата история. Капки пот започват да ми избиват на челото (ще се изложа май). На третият път решавам, че няма да спирам каквото ще да става, явно кората ще е като гърмяна. Погледнете крайния резултат… Когато извиках фотографа си му отне време да се свести от смях и през цялото време твърдеше, че прилича все едно имам хрема и съм кихнала на масата… Леко засрамена казвам: „Снимай за поколенията и да продължавам“. М.. даааа, сложих плънката и трябваше да навия това арт изпълнение без ленено платно отдолу! С повдигане и прехлупване все пак се случиха нещата.
След това явно задобрях и корите започнаха да имат все по-малко дупки! До четвъртата кора вече можеше да се каже, че хремата ми е минала според резултата на масата 😀
Готовата баница се слага във фурната на 200 градуса и се пече…докато стане.
Получи се наистина вкусна баница след цялата одисея. Не знам дали покрих норматива но тя не оцеля повече от час!
Използвайте бутоните под този текст ако Ви допада това място!
Основното при приготвянето на блата е да бъде сух съдът в който ще се бият белтъците ,както и да не попада част от жълтъците там. Разбитите белтъци се сипват във пош (повярвайте така е по-лесно от колкото с шпатула) , с негова помощ върху хартия за печене изписваме кръг и го запълваме равномерно ,като по този начин правим блата!
Самият блат суша във фурната на около 100 градуса за около час -час и половина , докато стегне белтъка и спре да лепне на допир.
Като извадя блата го слагам върху решетка да изстине!
Крема е много лесен за приготвяне , като разбивам сметаната със захарта на твърди връхчета , от себе си добавям и нарязан банан. Пълня блата и поръсвам обилно с плодове по желание!
Ако остане от белтъка нищо не ви пречи да бъдете креативни !
Използвайте бутоните под този текст ако Ви допада това място!
На първо място в една купа смесваме всички сухи съставки без захарта и хлябната сода! Тоест брашното, какаото, ванилията, бакпулвера и боята ако е на прах!
В отделна купа разбиваме яйцата и захарта на пухкава смес. След това към тях добавяме кафето, млякото с няколко капки лимонов сок, олиото и на края разтворената в оцета хлябна сода .
Към мокрите съставки започваме постепенно започвам да прибавяме от сухите докато се получи хомогенна смес. Сместа е необичайно рядка за торта но това не бива да ви тревожи.
Намазваме тавичка с подвижен ринг и изсипваме сместа за блата. Печем в предварително загряна фурна на 170 градуса за около 30 мин.
След изпичане на блата го вадим от тавата и го обръщаме на суха повърхност. Блатовете са влажни и такива ще си останат до края.
В отделна купа разбиваме крема сиренето с пудрата захар (ако е необходимо добавете още захар по ваш вкус). В друга разбиваме течната сметана на меки връхчета, след което ги смесваме и започваме да сглобяваме вече изстиналите блатове!
Резултата е една много лека и ефектна торта! И не забравяйте: Щом мога аз ще можете и вие!
Използвайте бутоните под този текст ако Ви допада това място!
