Никога няма да забравя първата си дърпана баница!
Като всяка снаха и аз съм чувала за една рецепта “на Мама” или нещо което тя е правила и не че някой настоява, ама не е лошо поне веднъж да я пробвам. Та…от известно време нали ви занимавам всички с кулинарните си успехи (по скоро късмет в кухнята) реших, че съм достатъчно задобряла да се пробвам с една дърпана баница!
Инструкции
- Речено - сторено. Ставам рано сутринта, идеята е узряла в мен и още докато си чакам кафето се заравям в старите рецепти за най- ефикасната. Вадя необходимите продукти и се започва замесването, което за мен е нищо - все пак толкова питки и тутманици са минали през ръцете ми ;). В средата на замесването се сещам, че имам сайт в който, абе не е задължително но е добре да има снимков материал стъпка по стъпка. Ами то добре ама ръцете ми все едно съм пате в кълчища как и телефон да хвана и тесто да меся?! Надавам вик на ранена Годзила: „Мишоооо (това е един от синовете ми), ела майче да снимаш!“. Щрак – тестото е почти готово и изгладено! Оставям го да почине за около 15 мин. (Абе да си изпия кафето 😉 )

- И така, дойде момента да покажа сръчност и умения. Не крия, че с голяма увереност подхождам към тестото и не мисля, че ще срещна кооой знае каква трудност. Разделям тестото на 4-топки. (Боже, снимковият материал... пффф) Отново: „Мишооооооо ела майче!“. Детето пристига със скоростта на светлината, хваща телефона (щрак 4 топки), които ще се превърнат в четири прекрасни кори.

- Започвам с първата кора. Хващам топчето и започвам като мекица да разтеглям внимателно. Как да скрия, че на четвъртото дърпане пръста ми проби тестото 🙂 - стоварих го на масата и го премесих. Втори опит - ами…на 2-ят път същата история. Капки пот започват да ми избиват на челото (ще се изложа май). На третият път решавам, че няма да спирам каквото ще да става, явно кората ще е като гърмяна. Погледнете крайния резултат… Когато извиках фотографа си му отне време да се свести от смях и през цялото време твърдеше, че прилича все едно имам хрема и съм кихнала на масата… Леко засрамена казвам: „Снимай за поколенията и да продължавам“. М.. даааа, сложих плънката и трябваше да навия това арт изпълнение без ленено платно отдолу! С повдигане и прехлупване все пак се случиха нещата.

- След това явно задобрях и корите започнаха да имат все по-малко дупки! До четвъртата кора вече можеше да се каже, че хремата ми е минала според резултата на масата 😀

- Готовата баница се слага във фурната на 200 градуса и се пече…докато стане.

- Получи се наистина вкусна баница след цялата одисея. Не знам дали покрих норматива но тя не оцеля повече от час!



























